НА ПРЕДЕЛА - 2

Но все пак

КАК СЕ РОДИХА ТИРАНОЗАВРИТЕ

Нека имаме едно общество, ситуирано в определени географски граници в държавата Идиотия. Цялата икономика се гради на една основна суровина – нека бъдат торни бръмбари. Тези феноменални бръмбари в Идиотия ги използват както за разораване и засяване в земеделието, така и в енергетиката, хранително-вкусовата и химическата промишлености… абе, с други думи – навсякъде. Обаче торните бръмбари са ограничен ресурс и в даден етап от икономическото развитие на страната се стига до остър недостиг. До дефицит.

Решенията основно са два типа – пълна национализация и установяване на държавен монопол или насърчаване на свободната инициатива по отглеждането и вноса на торни бръмбари. Обаче нашата измислена държава Идиотия е либерална демокрация. Правителството и Сената създават рамкови закони, които да стимулират частната инициатива. От това се възползва агресивния и вярващ йудейо-християнин Рокамбол – Фелер. Обединява няколко западащи фермички в страшен холдинг – “Нестандарт Олеле”. Той е акционер във всяка една от тях с някакви си 20 – 30 %.

Постепенно към него се присъединяват все повече и повече фермери. Тези, които се противят обаче, намират продукцията си унищожена от болести или ж.п. навло. Така за около 10–ина години великият Рокамбол – Фелер І създава в Идиотия монопол върху дефицита от торни бръмбари….

Зная, че много от читателите ще се подсмихнат и ще ми направят вентилатор с пет пръста пред челото. Не, не съм луд. Това вече се е случило. Държавата е САЩ, предприемача – Рокфелер, а фирмата – “Стандарт Ойл”. И не се е отнасяло за някакви си торни бръмбари, а за нефт.

Рокфелер създаде първият истински, непревземаем монопол в света в една държава, притежаващаедва 5% от територията на земята и по-малко от 1% от запасите от нефт.

В края на ХІХ век той пряко или косвено контролираше над 90% от производството и вноса на нефт в САЩ и близо 80% от световният. И това ако не е монопол – здраве му кажи!

Паралелно с това нефта от екзотична природна суровина постепенно се превръщаше в дефицитна стока с голямо приложение и търсене.

Раждането на някакъв дефицит поражда и стремежа към установяването на монопол от силата или силите, разпределящи и организиращи разпределението на даденият дефицит. Установяването на монопол върху дефицита е в пряка зависимост от организацията на Държавата и обществено – икономическото състояние и съзнание на Народа.

В случая с Рокфелер и “Стандарт Ойл” американското правителство и синдикатите го принуждават да се раздели с явният си монопол. “Стандарт Ойл” в началото на ХХ век е разбита на независими фирми, пръснати из различни щати. Три от тях в момента са сред 7-те най-мощни американски и световни нефтени групировки – “Ексон”, “Сокал” ( дн.”Шеврон”) и “Мобилойл”. Така разрушаването на монопола води до създаването на олигопол. Това е картелна структура от “оператори” върху дефицита, чиято основна цел е избягване на законите за защита на конкуренцията; намаляване на разходите, най-вече данъчните; програмируемост на печалбите.

Докато даден олигопол контролира разпределението на дефицита, особено в световен мащаб и докато съществува даден дефицит, картела от разпределящи структури ще е печеливш и ще просъществува.