НА ПРЕДЕЛА - 1

1999 г.

Броени дни след “Пустинна лисица” и преди  “Армагедон”(както навярно трябва да е името на следващата офанзива на САЩ) се налагат няколко извода, които все още не са осмислени от света в дълбочина. А те са:

1.     НАТО е фикция. НАТО – това е САЩ.

2.     ООН буксува на празни обороти и все повече заприличва на Лигата на народите от преди Втората световна война – т.е. говорилня.

3.     Всички наднационални политически и военни структури са проводници на корпоративните интереси на шепа финансови и промишлени мастодонти и не подпомагат развиващите се и преструктуриращи се икономики от “Третия свят” и Източна Европа, а ги досъсипват.

4.     Глобалната политика вече не трябва да е приоритет на една или няколко “суперсили” и ограничен елит от политици – фантазьори и терористи, и самовлюбени икономисти. Времето на евреите Бжежински, Фридман, Кисинджър и т.н. отмина с края на Студената война. Техните идеи и влияние могат да доведат до истински Апокалипсис.

5.     Света се нуждае от нови идеи и лица; от нови структури, които да изпълняват ролята не само на буфер между икономическите елити и бедстващите народи, а да преразпределят суровини, продукти, финанси и информация. Света се нуждае не от ООН, а от своего рода “световно правителство”, ако иска да оцелее.

От възникването на първите държавни образувания цивилизацията ни е била и продължава да бъде цивилизация на дефицита. Дефицит от храна, вода, жизнено пространство, метали, въглища, енергия и сътветните, създадени от Държавата системи за разпределяне и узаконяване на монополи. Хилядолетия до сега тези дефицити са се решавали по най-лесният и екстензивен начин – заграбване и експлоатация; унищожаване на природни ресурси. Противопоставяне на групи от хора, на общества и държави. Прекарване между народите не само на териториални граници, но и на граници на просъществуването.

Създаването и манипулирането на

ПОГРАНИЧНИ ОБЩЕСТВА

Пограничните общества – това са групи от хора, живеещи при екстремални условия, с различна от общоприетата ценностна система и обществена мотивация, с различни идеи. Те се образуват поради и около някои дефицит или структура на рапределение. Пограничните общества могат както да задълбочат дефицита, така и да се борят да го премахнат. Могат да са учени, спекуланти, терористи, революционери, икономисти……. Могат дори да са луди. Те могат да живеят при гранични условия, но може също така собствените им амбиция, воля за власт, богатство, жажда за слава и признание да ги изтласкват от спокойните води на елитите към прибоя на бунтовниците.

Те са прогреса и консерватизма на цивилизацията.

Разликата между света преди и след ХХ-и век е, че в момента вече можем да говорим за наличието на

ГЛОБАЛНИ ДЕФИЦИТИ.

За екстремуми, които заплашват не само групи хора или държави, а цялото Човечество. Тези глобални дефицити, все още неосъзнати, породиха две световни и множество локални войни през столетието.

В навечерието на ХХІ-и век можем да различим ясно изразени шест глобални дефицита:

1.     Енергиен и суровинен дефицит.

2.     Хранителен дефицит – гладува повече от 1/3 от населението на Земята.

3.     Демографски взрив в Азия, Африка и Южна Америка.

4.     Информационен дефицит – недостиг на нови технологии, знания, умения, на елементарно образование.

5.     Дефицит от глобални инфраструктури – от организации до пътища, комуникации и т.н.

6.     Дефицит на пазари за икономиките на “Третият свят” и Източна Европа.

Всеки един от тези световни дефицити може да постави съществуването на цивилизацията ни под въпрос.

Както например енергийният дефицит и разхищението на природни енергоносители (основният от които е нефта) превърнаха Близкия Изток в барутен погреб. Аналогията с Балканите не е случайна. В началото на ХХ-и век индустриализираният Запад търсеше нови пазари и суровини от изостаналият Изток и Юг. Всъщност положението от тогава до сега слабо се е променило с тази разлика, че пазарите и инфраструктурните връзки са преминали на заден план заради очератаващата се в обозримото бъдеще световна енергийна криза.

САЩ и Западна Европа помнят двете плесници и съответно двете кризи, изтърпяни от тях заради ОПЕК през 1973-1974 г. и 1979 г. само че си направиха грешни изводи. Вместо да търсят нови източници и технологии, те хвърлиха стотици милиарди долари за да разцепят единството на страните-членки на ОПЕК. И ако не бе голямата конкуренция на автомобилостроителите от Япония с техните икономични и евтини “Мазди” и “Тойоти”, американците все още щяха да кръстосват света с “Шевролети” и “Фордове”, гълтащи гориво като танкове.

Защото САЩ, Франция и Англия де юре са “гостоприемници” на компаниите, държащи 80% от добива и пласмента на суров нефт, а в същото време нямат достатъчно средства за развитието и създаването на нови енергийни източници. Не по-розово е положението и с новите нефтени “тиранозаври” – руските “Газпром” и “Лукойл”, притежаваща 15 – 18 %.

Основните характеристики на “7-те сестри”, техните побратими – “руските мечки” и няколкото дузини по-малки нефтени акули е, че те експлоатират находища почти изцяло вън от страните си. Плащат данъци към държавите си съизмерими със заплатите на президентите си. Спекулират с цената на нефта, тъй като никой не може да каже колко реално трябва да е един барел – 20 или 200 долара. Създават монополи и олигополи; картели и фондации; мимикрират с промени на имена и стратегии. Изкупуват химическата, енергийната, енергоснабдителната и други промишлености. Купуват дори циркове и вериги хранителни магазини.

Превръщат се в държави извън Държавата. Със собствени монарси и правителства. С бюджет, по-голям от този примерно на Белгия. Диктуват политиката и купуват политици – и преди Никсън и след Никсън, и дори Нещастният Бил барабар със съветниците му.