До началото на Първата световна война може да се твърди, че в САЩ действително е съществувала някаква демокрация. Краят на войната и особено последвалата я Рецесия оплодяват идеите на Б.Франклин и Дж.Вашингтон с корупция и рязко обособяване и разграничаване на политико-икономическите елити. Основна роля за това имат нефтените корпорации, негласно постигнали помежду си световен олигопол. Процесите в политиката, медиите, военната индустрия, финансите и юрисдикцията започнали като невинно лобиране постепенно се израждат до невероятни размери. Икономиката на Дефицитите започва активно да разгражда и модифицира държавни структури по цял свят. Около нефтените и банкови феодали като около магнит полепват политици, журналисти, фондации, обществени организации, учени и кариеристи... те служат за буфер и сигурна защитна обвивка около олигархичните ядра на икономическа власт. Тази олигархическа власт достигайки до високите етажи на политиката мутира и се активизира, като започва да преструктурира скелета на Държавата.
Тогава олигархията прераства в сферомахия!
Но този етап е преходен.
Някъде след първата петролна криза през 1973 г. нефтената и военнопромишлена сферомахия си подадоха ръце чрез Държавният департамент на САЩ. Повода бяха събитията в Либия, Иран, Израел; банкрута на Мексико и натиска на Венесуела. Под прикритието на Глобализма и геостратегически приоритети сферомахията започна законово и процесуално да конституира и доразвива положението си. Даден бе старта на превръщането на Америка в КОРПОРАТИВНА ДЪРЖАВА!
И това бе смазвано и гарнирано с пари. С много пари! Но не във вид на данъци, а във вид на фондове, фондации, ръководни длъжности за бивши и бъдещи висши политици. За подкрепа на предизборни сампании (от финансирането им до разлепянето по бензиностанции и офиси на рекламни материали на избраникът).
Никсън е на „хранилка” при големите нефтени компании още от 1956 г. И докато тогава е разкрита само сметката му на „фонда за рушвети” от 18 000 долара, в последствие сумите набъбват до стотици хиляди. Има подозрение, че президентът Кенеди е убит по поръчка на някоя от „нефтените сестри” и ВПК заради решението му да отслаби военноморска блокада на Куба и отказа за масирана военна намеса на острова. Затова по-малко от година преди убийството му вицепрезидента Егню е принуден да напусне поста си, за да може да бъде зает от протежето Никсън. Впоследствие като избран президент на САЩ той се опитва да промени политиката си спрямо тексаските си приятели като се съгласява данъчното облекчение за изтощаване да бъде намалено с 5 %. След което му спретнаха „Уотъргейт” – нещо като френската любов на Моника – и от него останаха следи, но по шкафовете и вратите на Демократическата партия).
В периода 1960 – 1973 г. само една от „сестрите” е дала по цял свят и по собствените си признания приблизително 10,3 млн. долара „за цели, които могат да бъдат сметнати и като незаконни”! плюс един хеликоптер подарък на покойният ген. Бариентос в Боливия. Фирмата е „ГЪЛФ”
Но най-пресен пример е политиката на САЩ в Близкия Изток преди, по време и особено след Ирано – Иракската война от 1980 г. За осемнадесет години през управлението на трима президенти (Рейгън, Буш – старши и Клинтън) и под давлението на нефтения олигопол арабският свят бе направен на къртичини от войни и сонди! Три държави, които иначе можеха да са благоденстващи, бяха сринати и върнати в развитието си с десетилетия. Иран и Ирак имаха нещастието да са износителки на петрол – първите за Азиатските „тигри”, вторите – за Франция и Европа. Афганистан пък е ключът към Каспийският нефт, който като че ли се изплъзваше от лапите на Русия.
Единството на ОПЕК след последният ценови шамар от 1979 г. бе фактически унищожено. Либия на Кадафи – изолирана. Ирак на Хюсеин – изолиран и смазан. Иран на шейх Пахлави – погребан и в ръцете на фундаменталисти. Ливан – тази втора Швейцария на арабският свят – сринат. Саудитска Арабия и Йордания – принудени да изпълняват ролята на военен и политически плацдарм на американският „глобализъм”...
Не случайно дейно участие в последната атака срещу Ирак „Пустинна лисица” взе и „БРИТИШ ПЕТРОЛИУМ” и „ШЕЛ”. Пардон – британският премиер Блеър.
Защото той доказа четвъртият белег на дефицита:
4. АКО НЯМАШ КОНТРОЛ НАД ДЕФИЦИТА – НАЛОЖИ ГО! АКО НЕ МОЖЕШ – УНИЩОЖИ ГО!
Защото, колкото повече намаляват запасите на дефицитната суровина, толкова контролирането и става по-жизненонеобходимо. А основните интереси на „БРИТИШ ПЕТРОЛИУМ” и „ШЕЛ” са изместени към Кувейт, Абу Даби и Иран.
Ето защо и Франция бе решително против удара. Та нали френската КФП държи близо 30 % от Иракският нефт. Без кой знае какви други големи източници.
5. ПЕЧАЛБИТЕ ОТ ГЛОБАЛНИЯТ ДЕФИЦИТ НЕ СЕ ВЛИЯЯТ ОТ НЕГОВОТ ТЪРСЕНЕ ИЛИ ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ.
